Как да се справим с повишената двигателна активност

Много деца не са достатъчно активни физически, а няма спор, че това е важно за здравословното им развитие. Но в градската среда няма достатъчно безопасни, открити пространства, където да играят. А и голяма част от родителите, от съображения за сигурност, предпочитат да возят децата си с автомобил до училище, вместо да ги оставят да ходят пеш или да карат колело до там.

Повишава се и процентът на децата с наднормено тегло, основна причина за което са ограничените възможности, или дори липсата на достатъчно физическа активност. Друг страничен ефект на застоялия начин на живот е и това, че обикновено мястото, където децата „изпускат парата“, е именно класната стая, пише priobshti.se.

Има обаче и деца, които получават достатъчно възможности за физически занимания, но имат толкова много енергия, че просто е немислимо да стоят мирно на едно място. Те изглеждат така, сякаш никога не могат да се изморят, постоянно се движат и подскачат - имат изключително много заряд и обикновено винаги са активни на пълни обороти.

Нещо, което е наистина трудно за прекалено активните деца, е че те наистина нямат представа какво е да са тихи и мирни. За тях активното, безспирно и ангажирано състояние е нормално. Понякога те напълно осъзнато биха отрекли, че са неспокойни, дори и през цялото време да пипат различни неща, да шават и да се движат из стаята: „Но аз не съм мърдал - стоях си съвсем спокойно!“

„Постоянно ми казват да седя мирно, но аз си мисля, че те просто се заяждат с мен. Един ден гледах себе си в едно видео от сватбата на братовчед ми и бях наистина шокиран. Всички други деца си седяха и гледаха церемонията, но не и аз. Аз бях под стола, после се бях качил на него, после долу, оглеждах се постоянно, правих странни физиономии, опитвах се да говоря с мама, разкопчавах и закопчавах копчетата на ризата си…“

Всеки има нужда да получи стимулация през сетивата - 

за допир, мирис, вкус, зрение, слух, да усети тялото си и позицията му в пространството. Ето защо сензорната депривация е наистина мъчителна за малките, тъй като те са лишени от постъпващи стимули.

При всеки човек нивото на стимулите, които са необходими, за да се чувства комфортно, варира. Ако не вярвате на това, направете си малък експеримент: обърнете внимание колко от вашите колеги имат нужда да си създадат своя лична стимулация – например като си играят с химикалката, тефтера или каквото имат под ръка, въртят си косата, барабанят с пръсти по масата и т.н.

За да си осигурят комфорт, учениците също имат нужда от стимули, и то в по-голяма степен. И тази нужда от сензорни стимули може да се изразява в постоянното обръщане назад, люлеене на стола, щракане на химикалката, навиване на руло на тетрадката или листите, което е дразнещо за околните.

„Странно е, но когато ми кажат, че трябва да стоя мирен и да не пипам нищо, пръстите ми просто сами се движат и не знам какво да правя с тях. Не е приятно усещане, сякаш нещо не е наред с ръцете ми. Веднага, щом докосна нещо и мога да си играя с него, дали това ще е кламерче или химикалката, напрежението в ръцете ми спира и се чувствам отново добре.”

Някои ученици имат належаща нужда да си общуват физически с другите деца, физическият допир за тях е много важен стимул. Те блъскат другите, бутат се в тях, боричкат се, прегръщат ги и се опитват постоянно да ги пипнат, да ги докоснат. Да стоят подредени в редица или колона би било истинско предизвикателство за тях. Не могат да устоят да не дръпнат детето, което е пред тях, или да се блъснат в другарчето зад тях, постоянно създават суматоха.

Забелязвали ли сте как някои деца не могат да седят мирно на пода? Те се подпират на ръце, протягат краката си  и постоянно мърдат назад-напред. Причина за това може да е например, че нямат добър мускулен контрол на горната част на тялото си. Без този мускулен контрол е много трудно да успееш да си седнал и да балансираш позицията на тялото си.   

Стратегии за справяне с повишената двигателна активност при децата:

- Преди всичко е важно да предоставите възможност за физическа активност. Приемете факта, че малките ученици имат нужда да бъдат физически активни през повечето време от деня. Някои хора, в това число и възрастни, се нуждаят от постоянна физическа активност.

- Насърчавайте ги да се включват във всекидневни физически занимания. Варианти са освен участието в спорен клуб или ходенето на танци, също вървенето пеша, разходките в парка вместо седенето на компютъра или телевизора.

- Уверете се, че учениците имат достатъчно възможности за избор за дейности на открито. Някои деца имат нуждата от силни физически натоварвания, за да освободят напрежението и да станат по-спокойни.

Към учителите:

- Позволете на учениците, които просто не могат да седят седнали в продължение на целия час, да се движат, като посочите основателна причина за това. Нека да помагат в събирането на писмените работи, да избършат дъската, да донесат тебешири.

- Ако е възможно, организирайте някое занятие вместо в стаята, навън на двора. Това ще задоволи потребността на децата от просторно, открито място, където да се чувстват „на свобода“.

- Насърчете физически активните ученици да се включат в спортове, където се изисква издръжливост и много енергия.

- В зависимост от местоположението на училището, предложете на родителите да позволят на децата си да ходят пеша на училище, вместо да бъдат возени с кола или да пътуват с автобус.

- Включете физически дейности в училищната програма за деня. Малко преди края на часа отделете време за игри.

Адаптация по “Success with Inclusion” – Glynis Hannel